За щастието и спирачките по пътя към него

Когато става дума за щастието и спирачките по пътя към него, е хубаво да си зададем сами на себе си въпроси като: „Това ще ме направи ли щастлив/а?“, „Правя ли това, защото аз искам да го направя или защото се страхувам от оценката на другите, ако не го направя?“, „Кое е това, което ограбва моето щастие?“.

Всичко случващо се около нас не идва, за да ни пречи. Начинът, по който реагираме на него е нещото, което ни спира. Всички искаме да сме щастливи и търсим срещите с щастието, ежедневно. От всяко ъгълче ни залива литература по темата, има редица книги за самопомощ, както и специалисти, които говорят за това, и е трудно да не обърнем внимание на идеята за щастието. Доколко обаче успяваме да го постигнем в живота си, е нещо съвсем различно. Всеки може да отговори, сам за себе си. Щастието е като увереността – непостоянно, с периоди на пикове и спадове. Не можем да бъдем щастливи винаги и на всяка цена, а и не е необходимо. Но, това, което можем да направим, е да опитаме да сме пълноценни и да поемем авторство над живота си.

Кои са спирачките, по пътя към щастието? Защо реагираме на тях, по определен начин? Можете да чуете интервюто ми в неделния „Шейкър“ по Радио Пловдив тук:

Източник: Радио Пловдив